Майсторът дърводелец (притча)

Дърводелецът Шъ тръгнал на път. В центъра на едно пазарище видял грамаден дъб – олтар, пред който местните изразявали почит към земята. Зад великанския му ствол можели да се скрият няколко хиляди глави добитък.

Дървото се издигало толкова нависоко, че закривало изгледа към планината, а короната му се извисявала осемдесет аршина над земята. Най-малко десетина от дебелите му клони били подходящи за издялване на лодка.

Дърводелецът обаче продължил по пътя си, без да се обърне към дървото. Впечатлен от огромния дъб, чиракът му го догонил и рекъл:

– Почитаеми, откакто вървя с вас и ви нося секирата и провизиите, не съм виждал по-красиво дърво. Но вие дори не спряхте да го погледнете. Защо?

–Млък! Нито дума повече! Това дърво е безполезно. Каквото и да измайсториш от него, няма да пребъде. Лодката ще потъне. Ковчегът ще изгние бързо. Мебелите ще се разнебитят. По вратата ще се отцежда смола. В подпорните греди ще се заселят дървояди. Тази дървесина не е ценна. Непотребна е. Затова дървото е живяло толкова дълго.

По обратния път огромният дъб се присънил на дърводелеца.

– С какво дърво би ме сравнил? С декоративните ти градински дръвчета? Или с овощно дърво – круша, портокал, грейпфрут? Селяните обират зрелия им плод и обрулват безпощадно клоните им. Дърветата раждат изобилно, но това вгорчава живота им. Естественият им жизнен цикъл секва без време. Този свиреп свят ги измъчва. И колко е вярно това за всичко друго. Отдавна се питам защо съм непотребно. Сега, с наближаването на смъртта, разбирам. Моята непотребност всъщност ми е била от полза. Представи си, че от мен би имало полза. Щях ли да порасна като великан? И още нещо. Двамата с теб сме живи същества. Възможно ли е едно същество да преценява друго?Как ти, безполезни човече, дръзна да ме нарочиш за непотребно дърво?

Дърводелецът Шъ се събудил, обмислил съня си и го разказал на чирака.

– Щом дървото държи да е непотребно, защо служи като олтар? – почудил се чиракът.

– Млък! Нито дума повече! То просто е израснало там. Съдим ли, показваме невежество. Дори дървото да не служеше като олтар, щяха ли да го отсекат? Едва ли. То е оцеляло по начин, непонятен за мнозина от човешкия род.

Който използва обичайните мерки за справедливо и ценно, остава далеч от целта.

Из "Изворът на мъдростта" на Денг Минг-Дао, издателство "Ера"