Любовта е това, което сътворим заедно

Ромео и Жулиета

Историята на Ромео и Жулиета е може би най-известната любовна история в света. Почти всеки я познава поне бегло. Двама младежи се влюбват, въпреки че семействата им са смъртни врагове. Венчават се тайно, но малко след това са разделени и затворени в домовете си.

На Жулиета ѝ хрумва хитроумен начин да избяга с любимия. Тя се сдобива с напитка, с чиято помощ да се престори на мъртва и да се събуди след няколко дни. Находчив план, но изпълнението, уви, се проваля на няколко ключови места. Писмото, в което Жулиета разкрива плана си пред Ромео, така и не стига до него.

Новината за смъртта ѝ обаче го застига. Сломен от любовна мъка, Ромео изпива чаша с отрова. Когато няколко дни по-късно Жулиета отваря очи и научава за смъртта на любимия си, се пронизва с кама.

Мнозина гледат на тази емблематична трагедия за любов и страст като на една от най-романтичните истории, писани някога, а на всепоглъщащата любов между Ромео и Жулиета – като на цел, към която да се стремят. Истината обаче е, че разказът спира точно там, където става най-интересно.

Какво би се случило, ако Ромео и Жулиета действително бяха останали заедно? Щеше ли да бъде любовта им все така силна и след десет години, с две войнствени деца наоколо? Или Жулиета щеше да се дразни на склонността на Ромео да драматизира, а той на свой ред да я обвинява, че заради нея се е отчуждил от семейството си?

Хармоничната връзка

Мнозина вярват, че хармоничната връзка е плод на случайността. Смятат, че е въпрос на късмет да открият своя Ромео или своята Жулиета – онзи едничък човек, който да ги допълва, да е винаги на тяхна страна, да ги разбира без усилия и на всичкото отгоре да усеща интуитивно от какво имат нужда.

В началото на една връзка, когато си влюбен до уши, всичко изглежда точно по този начин. С любимия човек се смеете на едни и същи нелепи шеги, харесвате еднаква музика и си говорите с часове за най-големите си мечти и страхове. Като че ли нищо не може да застане на пътя на прочутото и заживели дълго и щастливо.

Но постепенно влюбването отшумява и без розовите очила откриваш, че ситуацията всъщност не е толкова цветуща. Нещата не се получават от само себе си, а партньорът ти, оказва се, има страни, които не ти се нравят особено. Вече не предугажда желанията ти без думи (напротив!), а ти си започнал да се чувстваш самотен, наранен или тъжен.

Известно време двамата сте си били достатъчни, но изведнъж те обземат съмнения. Това ли е наистина човекът, когото търся? Не е ли редно да се чувствам по друг начин? Не се ли очаква да е по-лесно? На този, последния, въпрос краткият ми отговор е не. Любовта не е нещо, което те сполетява просто ей така.

Тя е умение, което се учи и в което можеш да станеш по-добър, ако работиш всеотдайно и старателно. С връзката е като с колата. Ако не ѝ сипваш бензин, няма да върви. Така е впрочем с всичко в живота.

Ако не си миеш зъбите всеки ден, ще се развалят. Ако не отделяш време на работата си, кариерата ти няма да потръгне. Ако не спортуваш, няма да влезеш във форма. Затова ходим на училище и караме курсове. Или си намираме личен треньор, който да ни дава зор във фитнеса.

Знаем, че няма да стане от само себе си, и не се срамуваме да потърсим помощ, когато не се справяме. Колко различно обаче подхождаме, когато става дума за любовна връзка! Изведнъж решаваме, че всичко трябва да се получава автоматично. И затова често оставаме с пръст в устата.

Любовта носи щастие

Да се влюбиш е лесно. Но да задържиш любовния плам в моментите, в които става напечено – ето това вече е достойно за възхищение. Надали има нужда да го обяснявам точно на теб. Може би търсиш начини да съживиш любовта. Не си сам.

В работата си като семеен терапевт разговарям с всякакви двойки. С млади родители, които преживяват тежък период и в суматохата се изгубват от поглед. С двойки, които преработват травми от миналото или настоящето. С партньори, които твърдят, че са си омръзнали.

Работата върху връзката не би следвало да е спасителен пояс, а нещо, което да правиш постоянно. Не защото така трябва, а защото това е начинът да обогатиш и задълбочиш любовта между теб и партньора ти. 

Кризата като шанс

Всяка връзка понася щети. Неминуемо е и въпреки това правим всичко по силите си, за да го избегнем. Логично е предвид факта, че в труден момент от връзката си много двойки просто капитулират. Този диск е твой, този е мой, сбогом и благодаря!

Аз обаче открих, че проблемът може да се разреши по коренно различен начин. Независимо какво мислят повечето двойки – кризата в една връзка не е проклятие, а подарък. Тя ти дава шанс да заздравиш отношенията си, стига да разполагаш с подходящите инструменти.

Първия път, в който се сблъскаш със сериозна криза във връзката си, преживяването може да ти се стори много плашещо. Честно казано, никога няма да стане приятно. Само че дългите връзки преминават през различни етапи, всеки от които – със своите предизвикателства.

Често имаме склонността да си представяме връзката като обвързаност, като задължение с начало и край: най-напред е пролетта, следва лятото, през което любовта избуява, после идват есента, зимата и край. Концертът свърши.

Реалността често пъти е различна: връзката не протича праволинейно, а циклично. Има сезони, през които всичко цъфти, такива, през които се сее и жъне, а има и сезони, през които листата капят, живакът в термометрите пада, а небето добива сив оттенък.

Когато нещата не вървят по мед и масло, това не е непременно началото на края, а просто знак, че имавърху какво да се работи. Осъзнаеш ли го, ще погледнеш на кризата от съвсем нов ъгъл.

Не е нужно да се бориш, да се срамуваш или всячески да се мъчиш да се държиш по начина, по който си се държал, когато сте били на седмото небе от щастие. Това е етап, период, през който трябва да преминеш, той е възможност за израстване и като двойка, и като отделна личност.

От кризата в отношенията има какво да се научи – тя ти казва, че нещо не върви както трябва. Ако се осмелиш да приемеш това, може би ще откриеш начин да промениш и себе си, и връзката си, за да излезеш от този труден период по-силен.

Из "Любов без край" на психолога Емануела Деянова, издателство "Изток-Запад"