Кавала - балканско гостоприемство и средиземноморски шик
Кавала е град в Северна Гърция, който е най-важното пристанище в Източна Македония и Тракия. Градът е с хилядолетна история, като повечето източници твърдят, че Кавала възниква в средата на VII век пр.н.е.
Днес градът е смесица от антична, византийска, османска и гръцка култура и впечатлява туристите с многобройните исторически паметници и уникалното си разположение върху хълмове и скали, които буквално са надвесени над Бяло море (или Егейско море).
Кавала е близо до българската граница и може да бъде разгледан в рамките на един ден. Градът е идеален и за посещение през почивните дни, защото около него има няколко приятни плажа, а само на час с ферибота е и остров Тасос.
Българската следа в Кавала
Кавала е освободен от османска власт от войводите на Македоно-одринското опълчение Михаил Чаков, Пейо Яворов, Йонко Вапцаров и Христо Чернопеев на 27 октомври 1912 г. без нито един изстрел. На 31 октомври 1912 г. в града влизат войските на българския Родопски отряд под командването на генерал Стилиян Ковачев.
В града е отворено българско училище, когато комендант е Христо Чернопеев, а Михаил Чаков е околийски началник. Кавала остава в български ръце до Междусъюзническата война през лятото на 1913 г., когато в него влизат гръцки войски и според Букурещкия договор от 10 август 1913 г. Кавала е предаден на Гърция.
В хода на Първата световна война Българската армия през август 1916 г. заема района на града и той остава под български контрол до Солунското примирие от 29 септември 1918 г.
През 1941 г. Втора българска армия навлиза в Беломорието и заема областта. Кавала стопанско и административно става водещ български град на крайбрежието на новоосвободената беломорска област. В него е главната база и щабът на Българския беломорски флот. Има и българска корабостроителница. След Деветосептемврийския преврат през 1944 г., българската армия се изтегля от областта.
По материали от "Уикипедия" / Снимки: Георги Цонев за HighViewArt.com
Кавалският акведукт е колосална конструкция, едно от многото дела на Сюлейман Великолепни. Построен е около 1550 г. на мястото на дълга стена, която изпълнявала защитна роля и била използвана като акведукт. На върха съществувало пространство, по което се разхождали стражите на града. През XV век акведуктът бил разрушен и султанът издигнал нов, известен с името Камарес, за да снабдява града с вода. Конструкцията се състои от 60 арки с различни размери, най-голямата от които е висока 52 метра
