Карлсон, който живее на покрива: 25 неподражаеми цитата

7 февруари 2017

Карлсон е "красив, умен, прилично дебел мъж в разцвета на силите си", който живее на покрива на една обикновена къща в Стокхолм.

Световноизвестната шведска детска писателка Астрид Линдгрен е автор на три романа за Карлсон: 1. "Карлсон, който живее на покрива" (1955); 2. "Карлсон от покрива отново лети" (1962); 3. "Ето го пак Карлсон от покрива" (1968).

HighViewArt.com подбра 25 любими цитата от (за) Карлсон - един от най-любимите герои на малки, големи и още по-големи момичета и момчета:

1. "Този, който е преболедувал глупостта не може да се зарази от нищо."

2. "- Ти искаш да заболееш? - учуди се Дребосъчето.
- Разбира се. Всички хора искат! Искам да лежа в леглото си с висока-превисока температура. Ти ще дойдеш да разбереш как се чувствувам и аз ще ти кажа, че съм най-тежко болния човек на света. Тогава ти ще ме попиташ не искам ли нещо и аз ще ти отговоря, че щом съм толкова ужасно болен, от нищо не се нуждая. От нищо друго освен… от една грамадна торта, от няколко коша сладки, от цяла планина шоколад и от голяма-преголяма торба бонбони!"

3. "Че съм умен - умен съм, но защо съм толкова красив?! Сигурно, защото съм скромен, а скромността краси човека."

4. "- Сега да ти кажа ли какво лекарство бих взел?
- Какво? - полюбопитства Дребосъчето.
- "Пресладък прах" по рецептата на Карлсон, който живее на покрива. Ще вземеш малко шоколад, малко бонбони, ще добавиш също такава порция курабии и всичко това ще счукаш и хубавичко ще го размесиш. Щом приготвиш лекарството, аз ще го взема. Това много помага против температура."

5. "Ако вдъхновението те посети трябва веднага да зарежеш всичко и да му се отдадеш напълно."

6. "- Ще започна с това, че ще я гнервирам - каза Карлсон.
- Искаш да кажеш, че ще я нервираш - поправи го Дребосъчето.
Подобни глупави забележки не се нравеха на Карлсон.
- Ако исках да кажа „нервирам“, щях да го кажа. "Гнервирането" е почти същото, само че малко по-пъклено, това се чува от самата дума.
Дребосъчето се замисли и трябваше да признае, че Карлсон имаше право. "Гнервиране" наистина звучеше по-пъклено."

7. "И ще гърми и ще се веселим!"

8. "Ако не се храня, преставам да бъда Аз."

9. "От покрива можеш да видиш цялата прелест на звездите, а от прозореца не. Да се чудиш защо хората не живеят на покривите!"

10. "Сигурно ще се намерят хора, за които ще е странно, че живея на покрива. Но всеки е там, където иска да бъде."

11. "Не си струва да се прави основно почистване. След това никога нещата не могат да се подредят толкова удобно."

12. "Достатъчно е да поседиш с един човек затворен в една стая няколко часа и ще се примириш с него, дори може и да го харесаш."

13. "На приятелите трябва да се казват само приятни неща – например… на всеки пет минути."

14. "Щастието не е само в конфитюра, но и в неговата консумация."

15. "- Мисля, че е време да се повеселим малко - каза Карлсон. - Аз честичко се разхождам вечер по покривите и обичам да се шегувам с хората, които живеят ей в тия тавански стаи.
- Как се шегуваш? - попита Дребосъчето.
- С различните хора различно. И аз никога не повтарям една и съща шега. Познай кой е най-добрият в целия свят шегаджия?
Изведнъж някъде наблизо се разнесе силен плач на дете.
- Клетото детенце! - каза Дребосъчето. - Боли го коремчето.
- Ей сега ще разберем - отзова се Карлсон.
Те запълзяха и стигнаха таванската стаичка. Детето се късаше от плач.
- Спокойствие и само спокойствие! - Карлсон се прехвърли през прозореца и произнесе гръмко: - Пристига Карлсон, който живее на покрива - най-добрият бавач на деца в целия свят.
Той приближи креватчето, в което лежеше бебето, и го погъделичка с показалец под брадичката. Бебето затихна за миг от учудване, но пак се разрева с нова сила.
- Струва ми се, че иска да яде - каза Дребосъчето.
- Спокойствие и само спокойствие! – каза Карлсон. - Спомних си откъде може да се достави мляко, но за това трябва да отлетя за минутка на едно място... Довиждане, скоро ще се върна!
Той натисна копчето на корема си и излетя през прозореца. Дребосъчето страшно се изплаши, но Карлсон не го остави да чака дълго. Горд като петел, той долетя през прозореца, като държеше в ръка шише с мляко.
- Откъде го взе? - учуди се Дребосъчето.
- Оттам, откъдето обикновено си вземам мляко - отговори Карлсон. - Взех го от един балкон. -
Как? Ти си го задигнал? - извика Дребосъчето.
- Аз го... взех назаем.
Бебето протегна малките си ръчички към бутилчицата и след няколко минути то вече лежеше в креватчето си и спеше дълбоко.
- А сега, преди да си отидем, нека да направим някоя пакост - предложи Карлсон.
Той извади от бюфета чиния с нарязан салам и пъхна едно парченце в ръчичката на бебето. Това наистина изглеждаше доста смешно. Тъкмо в този миг Дребосъчето чу някой да се качва по стълбата и подскочи от страх.
- Идат! - прошепна той.
- Спокойствие и само спокойствие! - каза Карлсон и повлече Дребосъчето към прозореца.
Изведнъж се раздаде вик. Навярно бащата и майката бяха забелязали, че бебето стиска в ръчичката парче салам. Дребосъчето не дочака да чуе какво ще кажат родителите на бебето за лудориите на най-добрия в света бавач, който, щом чу гласа им, се скри бързо зад комина."