Какво знае науката за щастието?

Още Аристотел е казал, че щастието е най-висшето благо, защото крайната цел на всичките ни стремежи е... щастие. Но какво ни прави щастливи? Д-р Дийн Бърнет, невроучен и блогър в "Гардиън", дава отговор на този въпрос в книгата си "Щастливият мозък". 

1. Чувството за принадлежност

Не може поне веднъж, когато сте питали майка си дали да отидете на рожден ден, на който всичките ви приятели ще присъстват, тя да не ви е отговаряла с контравъпроса: "Ако всичките ти приятели скочат от скала, и ти ли ще скочиш?"

Ето как всъщност трябваше да й отговорите: Имайки предвид, че в хода на еволюцията мозъкът ни е развил вътрешна нужда от чуждото харесване и одобрение и тя често е по-силна от рационалния начин за взимане на решения, макар да има очевидно негативни последици за собственото ми добруване и дори оцеляване, ако съм изправен пред ситуация, в която всички мои приятели, които преди това никога не са скачали от скала, изведнъж едновременно решат да направят точно това, не бих могъл да обещая, че няма да се подчиня, допускайки, че поведението им има основателна причина, което би ме подтикнало да ги последвам.

Накратко, при положение че мозъкът функционира по този начин, да, вероятно и аз бих скочил от скалата.

2. Нека се посмеем

Знаете ли защо комедията е толкова важен жанр? Защото е невъзможно да се смеем и да бъдем тъжни едновременно. Смехът е емоционална свръхреакция, при това – типична не само за нашия вид – шимпанзетата, дори плъховете се смеят.

Счита се, че той е еволюционна придобивка, която по същността си е сигнал за преживяване на удоволствие и приемане; все едно казваме "няма проблем, продължавай" и показваме, че нямаме намерение да причиним вреда никому.

Известно е, че смехът съдейства за удължаване на продължителността на взаимодействията от игрови тип, например като гъделичкането. Това обяснява защо толкова много се наслаждаваме на смеха; той означава, че предстои още игра, което ни носи удоволствие.

3. Любовта

Някои изследвания установяват, че влюбването намалява на активността на зони като амигдалата и задната част на цингуларната гънка, които са ключови за идентифициране и обработка на отрицателна стимулация и емоции.

Това ни прави физиологично по-малко способни да се тревожим за всекидневни неща; следователно любовта ни прави щастливи. Мозъкът е залят от вещества, провокиращи усещания за наслада и възнаграждение, а способността ни да чувстваме тревожност и стрес намалява.

Един от начините мозъкът ни да поддържа стабилност е като изгради модел на света, основан на нашите спомени, вярвания, предишен опит и нагласи. Много бързо любимият човек се превръща в основен елемент от щастието ни, затова мозъкът търси начин да го интегрира.

Изследвания показват, че при двойки, които са заедно от десетилетия и които все още твърдят, че са щастливи и влюбени, се наблюдава активност в съответните допаминови центрове, както е при току-що влюбилите се двойки.

В този смисъл изглежда напълно възможно мозъкът да е способен да съхранява дългосрочно механизмите, отговарящи за положителните и удовлетворяващи преживявания.

Д-р Бърнет не спира дотук. Той изследва редица аспекти на нашия сложен вътрешен живот, за да разкрие изненадващи истини за това кое ни прави щастливи.