Какъв е смисълът на Възкресение Христово извън великденските яйца и агнета

В дните от Страстната седмица, когато суетнята около празника замъглява разбирането за същността на Великден, публикуваме мнения за дълбоката същността на Възкресение Христово.

Петър Хане е влиятелен немски журналист и общественик, който съзира в усърдието по празничните обичаи загуба на смисъла за Възкресение Христово:

"Все по-малко хора според проучванията знаят, какво се е случило преди повече от 2000 години на Великден и защо въобще съществува този празник.

Човек се пита, какво са пропуснали църквите, та централният от всички християнски празници не може да бъде запомнен. Дните около Великден ни се струват по-спокойни и леки, те носят повея на пролетта и радостта, човек ги прекарва обикновено с приятели и семейството си. Ако има деца наоколо, се налага да им бъде обяснен смисълът на празника извън великденските яйца. Родителите често са затруднени да дадат ясно обяснение.

Великденските обичаи са много почитани, макар че всеки четвърти човек няма и представа какво всъщност се празнува на този ден. Жалко, че старите обичаи – великденски яйца и великденско агне – нямат нищо общо с историческите корени на този ден. Какво всъщност са пропуснали да ни научат църквите? В края на краищата ние броим чрез този празник нашите години. Не по великденските яйца.

Първо е драмата на Разпети петък: Исус Христос на кръста, осъден невинно с най-страшното смъртно наказание, съществувало тогава. На пръв поглед един неповторим живот завършва с една ужасна трагедия. Но ако погледнем по-нататък, се натъкваме на триумфа на третия ден. Гробът е празен, смъртта е обезоръжена. "Христос наистина е възкръснал!" – така гласи от древността поздравът на християните.

Веднъж една жена, преминала през много тежки кризи в живота си, ми каза: "Трябва да разглеждаш нещата винаги откъм техния край." Точно това означава Великден. Накрая животът побеждава смъртта, истината – лъжата, правдата – неправдата и любовта – омразата. Иначе всичко би било безсмислено.

По време на едно пътуване бившият президент на Федерална република Германия Йоханес Рау (1999-2004 г.) ми каза: "Нашата надежда трябва да бъде винаги по-голяма, отколкото са нашите проблеми." Това е истината за Възкресението. Откакто Исус Христос възкръсна, няма погребани надежди. Това е божественото уравнение на живота, затова празнуваме Великден.

Възкресение означава надежда. Възкресението ни показва, че това, което е преходно и незначително, не е последното нещо в живота. Възкресението е история на надеждата. Известният социолог Юрген Хабермас говори за богатите ресурси на вярата, без които нашето общество би било твърде бедно. Тези ресурси се наричат надежда.

Ние, хората, се нуждаем от надеждата както от въздуха, за да дишаме. Ако нямаме кислород, ние се задушаваме. Ако ни вземат надеждата, остава само отчаянието. Надеждата ни предпазва в тежки дни от отчаяние, а в добри дни – от лекомислие. Надеждата ни активизира, дава ни сила и дълбоко вдишване, за да не се предаваме никога. Тайната на Възкресението се състои в сигурността, че накрая побеждава любовта, а не омразата, истината, а не лъжата, животът, а не смъртта."

Ето и мнението на Преподобни Иустин Попович:

"В целокупната си историческа действителност и мощ християнството е основано на факта на Христовото Възкресение. Ако християнството може да се сведе до едно събитие, то това събитие е Христовото Възкресение… Ако няма Възкресение Христово, не би имало и християнство. Христос би бил първият и последният християнин, който е издъхнал и умрял на кръста, а заедно с него и неговото учение и неговото дело. Тогава биха били истина думите на злочестия Ницше: "Първият и последен християнин е разпънат на Голгота."

"Какво е безсмъртието?" – пита великият християнски философ свети Исак Сирин и отговаря: "Безсмъртието е усещането на Бога". Да усещаш Бога, значи да се усещаш безсмъртен. Те са взаимно свързани, едното не може без другото.

Приятели, нима не виждате, че хуманистичната култура систематично притъпява у човека усещането за безсмъртие, докато съвсем не го притъпи и човек решително да започне да твърди: тяло съм и само тяло. А това значи: смъртен съм и само смъртен. Така хуманистична Европа е завладяна от девиза: човекът е смъртно същество. Това е формулата на хуманистичния човек, това е същината на неговия прогрес.

Ако прогресът не е в състояние да осмисли живота и смъртта, да обезсмърти човека и човечеството, тогава това не е прогрес, а маскиран регрес.”

"Православието като философия на живота", Преподобни Иустин Попович, Синодално издателство, София, 2004 г.; списание "Витания"; Източник: cao.bg.