Димитровден е

Димитровден е един от най-големите празници в народния календар. И до днес са запазени редица обичаи и вярвания, свързани с него. А съвременните българи си припомнят приказки и легенди за светеца. Според една от последните статистики, името Димитър е едно от най-разпространените у нас.

Църковен празник

Църковният празник е в чест на светия великомъченик Димитър. Роден в град Солун през ІІІ век, той бил възпитан като християнин. Добре образован и надарен с много качества, известно време Димитър заемал висок военен пост.

Баща му бил градоначалник на Солун – част от Римската империя по онова време. След смъртта на баща си, младият човек на свой ред бил назначен за градоначалник. Заради това, че разпространявал Христовата вяра, бил хвърлен в затвора, а по-късно убит.

Още приживе извършвал чудеса. Лекувал и давал упование дори и от тъмницата. Чудотворни изцеления се извършвали и в малкия храм, построен на гроба му. Църковните песнопения пресъздават достойнствата на Св.Димитър според неговото житие.

Приказки и легенди

В народните приказки и легенди образът му донякъде се покрива с християнската представа. Народът ни го описва като смел войн, закрилник на бедните и слабите.

"Георги лято носи, Димитър – зима" – гласи поговорката. Според народните представи свети Георги и свети Димитър са братя-близнаци. Ето и най-разпространената легенда: Имало един беден човек, който всеки ден ходел за риба. Веднъж уловил малка рибка.

Тя му заговорила с човешки глас и го помолила да я пусне. Човекът се прибрал този ден без риба. След време пак хванал същата рибка, но тя вече била пораснала малко. Пак я пуснал. Това се случило още веднъж.

Решил той отново да я върне във водата, но рибката рекла: "Човече, сега не ме пускай. Занеси ме у вас и ме изяжте с жена си. После зарови костичките под яслите на кобилата." На бедняка му било жал за рибката, но я послушал.

Не след дълго жена му родила две момчета, а кобилата две жребчета. Кръстили едното момче Димитър, а другото – Георги. Расли момчетата и станали големи момци. Веднъж оседлали порасналите жребчета и тръгнали по широкия свят. Застанали на кръстопът.

Георги тръгнал наляво, а Димитър – надясно. Минало много време и Димитър получил знак, че брат му е в беда. Тръгнал да го търси, но намерил само коня му – Георги бил изяден от лами. Димитър успял да накара ламите да върнат душата на брат му. Близнаците яхнали конете и станали светци. Така отишли на небето и започнали да помагат на хората.

Народни вярвания

Покровител на зимата и студа, Димитър има дълга бяла брада, от която изсипва снега – така го описва народната представа. Денят му се счита за начало на второто полугодие – край на стопанските дейности, край на строежите.

Ето защо Димитровден се чества и като официален празник на строителните работници. На някои места у нас наричат празника Разпуст. На този ден някога освобождавали ратаите и слугите.

На Димитровден започвали годежите и сватбите. На празника момите играели т.нар. "сглядно хоро" (от "сгляда, сгледа" – избор на мома) пред ергените и техните родители.

По традиция празникът и до днес се отбелязва с фамилни и общоселски събори, а песните и хората са неизменна част от тях. Вярва се още, че ако луната е пълна на Димитровден, кошерите ще са пълни с мед, а кошарите с агнета.

Обреди и обичаи

Обредността около празника се свързва преди всичко с почит към светеца, който закриля наемните работници, строителите и др. Както и носещите името Димитър, Димитрина, Димитричка, Димо, Митра и още много други.

Традиционната трапеза на празника е богата – петел за именника или кокошка за именницата. Както и курбан от овче месо, печени ябълки, рачел от тиква. Вижте как да приготвите тези ястия стъпка по стъпка. 

На Димитровден се извършва и обичаят "полазване" – старинна практика да се гадае в този ден по първия гост в дома. Вярва се, че ако в къщата първо влезе момче, през годината ще се раждат повече мъжки животни. Ако посетителят е добър, сръчен и имотен човек, годината ще е здрава, богата и успешна.

Димитровден е и повод човек да преосмисли приоритетите си, както бихме казали днес. В много народни песни се разказва за важни житейски решения, направени именно в деня на чудотвореца.

Източник: БНР