Дейл Карнеги: Факторите за успеха

"Ключът към успеха е способността ни да се адаптираме."
Питър Дръкър

Повечето хора се надяват на успех в службата си, а и във всички аспекти на живота си. Идеите им за успех може да се различават, но всички те са единодушни, че той е желано постижение. Постижение – тази дума въплъщава същността на онова, което наричаме успех. Идеята е да се постигне целта, към която сме се устремили.

Мнозина са се опитали да покажат пътя към успеха и докато някои са направили ценна услуга на последвалите ги, все още никой не е успял да разкаже цялата история. Причината е ясна: няма два съвършено еднакви темперамента; природата обича разнообразието.

Няма съвършено идентични съчетания от обстоятелства, така че ще е грешка да се установяват универсални правила за приложение, които биха довели всички до висшата им цел – успеха.

Достатъчно е да се огледаме и да видим всички различни потребности на индивидите, за да се уверим, че това е истина. Всеки отделен човек, който е успял, го е направил по различен начин – общо взето, следвайки някакви оригинални пътища на действие.

Всъщност най-важната роля за успеха играе качеството на индивидуалността. Силната индивидуалност дава възможност на хората да се отклонят от установените правила и утъпканите пътеки.

И така, може да бъде заявено като общ принцип, че всички трябва да осъществят успеха си съобразно собствената си индивидуалност, а не като следват установени правила или поведение.

Но внимателният поглед към мъже и жени, постигнали забележителен успех, може да ни даде полезни насоки, които да приложим в своя живот. Вероятно има толкова подходи към успеха, колкото са успелите хора, и все пак, когато анализираме историята им, виждаме, че те имат много общи качества.

Ще разгледаме две от тях:

1. Самоувереност

Основната съставка на успеха е самоувереността. Този термин е ясен сам по себе си – означава, че за да постигнем успех, е нужно да вярваме в себе си. Не гарантира обаче, че сме лишени от слабости.

Просто трябва да си направим "инвентаризация" и да установим кои от качествата ни са силни и полезни, след което да организираме тези качества в определен план на действие за постигане на поставената си главна цел.

Самоуверените хора никога не губят вяра в способността си да застанат лице в лице срещу страховете си и да се справят с тях. Има стара история за момче, което се бояло от грамадния побойник в училището му.

Един ден баба му дала в ръцете му талисман, като го уверила, че дядо му го носил през войната и твърдял, че той правел притежателя си неуязвим. Нищо не можело да го нарани, докато носел талисмана, така му казала. Момчето ѝ повярвало.

Следващия път, когато градският побойник понечил да му посегне, той омел земята с него. И това било само началото. Преди да е свършила годината, се сдобил с репутация на най-неустрашимия в своята общност.

И тогава, щом бабата решила, че вече е напълно излекуван, му казала истината – че "талисманът" бил просто някаква непотребна вещ, която намерила край пътя, че знаела как му е нужна единствено вяра в себе си, убеденост, че е способен да извърши тези неща.

Вярата ни в себе си е същественото. Това е съзнанието за доминираща сила у нас, която прави всичко постижимо. В състояние сме да направим всичко, ако вярваме, че го можем.

Това знание е буквално дар от боговете, защото чрез него се разрешава всеки човешки проблем. То би трябвало да превърне всеки от нас в неизлечим оптимист. Отворена врата към благополучието ни е. Дръжте тази врата отворена – като очаквате да спечелите всичко, което ви се полага.

А ни се полага всяко хубаво нещо. Затова не очаквайте друго освен хубаво. Не се налага победата да е следвана от поражение. Не са ни наложени никакви ограничения. Ето защо не ги допускайте в живота си.

За да успеем, трябва да имаме вяра в собствената си способност да постигнем каквото сме си наумили. Трябва също така да култивираме навика за вяра у хората, свързани с нас, били те наши началници или подчинени.

Ясно дефинираната основна цел е отправната точка на всяко значимо постижение, но самоувереността е невидимата сила, която ни прикотква или ни повежда напред и напред, докато целта на усилията ни не стане факт.

Без самоувереност нито едно постижение няма да иде отвъд етапа "цел", а целите сами по себе си не означават нищо. Много хора имат смътни цели, но те се боят от провал. Всички ние сме преживявали успехи и провали.

Онези, които не спират да предъвкват провалите си, са обречени да ги повтарят; хора, съсредоточили се върху постиженията си, изграждат силна позитивна настройка, която укрепва увереността им. Шекспир е казал: "Онова, което е минало, е пролог".

Всеки аспект от миналото ни влияе върху нашето бъдеще, но можем да избираме кои минали преживявания искаме да доминират в мисленето ни. Трябва да положим усилие да вземем поука от провалите си и мигом, щом сме си научили урока, да ги отписваме. Нека успехите от миналото ни да бъдат онези, предопределящи бъдещето ни.

Хора, които постигат велики неща, са силно себеутвърждаващи. Те притежават огромен позитивен заряд, не познават негативизма. Силата им на утвърждаване и убедеността в способността да вършат нещата са толкова силни, че обратната вероятност дори не им идва наум.

Когато решат да постигнат нещо, приемат за даденост, че са способни да го направят. Не са изпълнени със съмнения и страхове, без значение колко несериозно ги приемат околните. Всъщност почти всички мъже и жени, тласнали прогреса, са били наричани мечтатели.

Но ние дължим благословиите на съвременната цивилизация на върховната самоувереност тъкмо на такива мъже и жени с тяхната безгранична и непоклатима вяра в мисията им. Какво би станало, ако Коперник и Галилей се бяха отказали, когато са ги обявили за луди?

Днешната наука се гради на твърдата им увереност, че земята е сфера и че тя се движи около слънцето, а не обратното? През цялата история великите учители, философи и пророци са били несъгласни едни с други по много различни въпроси. Но по този пункт винаги са в пълно и единодушно съгласие.

Чуйте Марк Аврелий, великия римски император, който е казал: "Животът на човека е какъвто го направят мислите му". Дизраели: "Всичко идва, ако човек само умее да чака.

Чрез дълъг размисъл стигнах до убеждението, че човешко създание с твърда цел трябва да я постигне и че нищо не може да устои на воля, чийто залог за успеха е самото съществуване."

Ралф Уолдо Емерсън твърди: "Човек е онова, което си мисли по цял ден". Уилям Джеймс казва: "Най-голямото откритие на моето поколение е, че човешките същества могат да променят битието си, като променят мисловната си настройка" и добавя:

"Нужно е само да действаме хладнокръвно, сякаш въпросната цел е реалност и тя неизбежно ще стане реалност, като създаде истинска връзка с живота ни. Ще е дотолкова вплетена в навиците и чувствата ни, че отношението ни към нея ще притежава характеристиките на убеждение".

Той казва също: "Ако държите твърде много на някакъв резултат, почти сигурно е, че ще го постигнете. Желаете ли да сте богати, ще бъдете богати. Мечтаете ли да сте учени, ще станете такива. Ако ви се иска да сте добри хора, такива и ще бъдете. Но трябва истински и ексклузивно да желаете тези неща, а не наред със стотина други, които да искате също така силно".

Д-р Норман Винсънт Пийл казва: "Това е един от великите закони на вселената. Горещо бих желал да го бях открил като млад. Той ме осени доста по-късно в живота и го отчитам като едно от най-великите си открития, ако не и най-великото извън отношенията ми с Бог.

Простичко казано, този велик закон е, че ако мислим в негативен план, получаваме негативни резултати. Мислим ли в позитивен план, ще постигнем позитивни резултати".

2. Самодисциплина

Артур Рубинщайн, един от най-големите пианисти на своето време, приписва голяма част от успеха си на своята способност да установи работен график и да го спазва. Макар вече да бил постигнал слава и богатство, продължил да се упражнява всекидневно през своята дълга кариера.

Повечето велики хора нямат нужда да бъдат подбутвани от началник, за да си вършат работата. Способни са да дисциплинират себе си, за да изпълнят всичко необходимо без външен натиск. Спортистите шампиони тренират всеки ден, за да се поддържат във форма. Самодисциплината започва с решимостта да постигнеш нещо и продължава с нужните жертви, за да осъществиш набелязаната цел.

Можем да станем съвършени в работата си, като дисциплинираме себе си да бъдем трудоспособни, да не преставаме да се упражняваме, да учим другите и да обмисляме внимателно и щателно, преди да започнем.

При комплексните операции на планирането често трябва да се отдели толкова време, колкото и на самата работа. Преди да направи служебно обаждане, успешният търговски представител е обмислил внимателно всички проблеми, които могат да възникнат, и как да бъдат решени те.

Началниците претеглят всички евентуални последствия от решението си, преди да го вземат. Това важи също и за най-добрите актьори в театъра, киното и телевизията, както и за прочутите спортисти.

Един аспект на самодисциплината е способността да контролираш емоциите и действията си. Липсата на самоконтрол е нанесла много повече поражения, отколкото всеки друг недостатък, известен на човешката раса. В един или друг момент този порок се проявява в живота на всеки човек.

Самодисциплината изисква от нас да насочим цялото си внимание върху всеки детайл от ежедневната работа. Трябва да отправим всичките си мисли към този конкретен отрязък от работа, докато съумеем да го вършим перфектно и с радост. Докато имаме дразнещи и тягостни задачи, можем да сме убедени, че това е, защото не сме вложили в тях достатъчно заинтересувана мисъл.

Това е най-добрата практика за концентрация на света – просто да вложим цялата си душа в конкретното нещо, което правим. Когато сме го упражнявали достатъчно дълго, ще вършим въпросния детайл красиво и с радост. По същото време ще установим, че силата на мисълта ни е преминала в нашата работа и я е изпълнила с енергия. Тогава ще бъдем осенявани от малки вдъхновения и мислите ни винаги ще се връщат към работата с радост.

Да предположим, че работата ни сега е "упражнения за пет пръста" – учим се да използваме пръстите си. Ако вложим всичките си мисли във всяко движение, ще ги изпълняваме до едно точно и акуратно. Когато това се случи, мисълта тече или прелива свободно и красиво и пръстите съумяват да го предадат.

И всичко е удоволствие. Оставим ли ума си да се отклони дори леко, пръстите ни го следват. Упражненията ни ще бъдат неточни, защото мисълта ни е раздвоена и не сме мобилизирали достатъчно сила на ума, че да понесем разделянето.Упражняваме ли се с разделено съзнание, ще ни отнеме пет пъти подълго да усвоим изкуството да използваме пръстите си и никога няма да постигнем пълния си потенциал.

Ясно ли е сега защо ни е нужна концентрация при ежедневните задачи? За да изпълни всяка част на тялото ни с любяща интелигентност при изразяването на мисълта.

Ежедневните задачи, пратили ни в училището на живота, са "везните" и "упражненията за пет пръста", в които трябва да вложим душата си, за да ги овладеем, та да може после същата тази душа да изрази нещо по-красиво под формата на житейски симфонии.

Както е казал Стив Джобс: "Работата ви ще запълни голяма част от вашия живот и единственият начин да бъдете истински удовлетворени е да вършите работа, за която вярвате, че е наистина прекрасна. А единственият начин да вършите прекрасна работа е да обичате онова, което вършите.

Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се задоволявайте с помалко. Както е при сърдечните дела, ще знаете кога сте го намерили. И също като при чудесната връзка, става все по-хубаво с годините. Така че търсете, докато го откриете. Не се примирявайте".

Из "Прегърни промяната в името на успеха" на Дейл Карнеги, издателство "Колибри"