7 признака, че детето е готово за първи клас
От HighViewArt
Кога да изпратим детето на училище? Ясно е, че когато навърши 7 години. Или пък 6? Психологът Анна Бикова посочва 7 признака, която показват, че детето е говото (или не) да започне училище:
Важно е това да не става по-рано от момента, когато детето ще е психологически готово за обучение! Имаше период, в който се смяташе, че ако детето може да чете и пише, то е готово за училище.
Не е сигурно. Детето може да не умее да чете и пише, но психологически да е готово за училище. Но е възможно да бъде и обратното: може да пише, може да чете, но въпреки това изобщо не е готово за училище.
{GALLERY}
Из "Учениците на "мързеливата майка", издателство "Колибри"
Снимка: Kidaha / Pixabay.com
Детето е готово за училище, ако умее да общува с връстниците си, да установява приятелски отношения с тях, да се подчинява на приетото поведение в детските групи. То разбира, че има други, затова може спокойно да дочака реда си за препитване.
Умее да слуша съучениците си. Реагира адекватно на успеха или неуспеха на друго дете. Може да разбере гледната точка на другия, да погледне себе си и постъпките си отстрани.
Детето е готово за училище, ако може да различи важното от неважното в една задача. В задачата за майката, която имала пет ябълки и раздала три от тях, е важен броят, а не цветът на ябълките.
За възрастните това е очевидно, но децата могат да мислят друго. Работим с първолаци, изпълняваме задача в тетрадките по информатика. Решавахме логическа задача, където чрез разсъждения трябваше от условието да се разбере кой предмет в какъв цвят да се оцвети. Обувките – в червен. Роклята – в зелен. Вероника оцветява всичко в зелено.
"Защо?" – питам. "Защото червените обувки не си подхождат със зеленото палто!" Отговорът е логичен, но условието е пренебрегнато: това, че трябва да се подбере комплект, момиченцето си е измислило само.
Това не е нестандартно решение, както може да ви се стори. Това е неразбиране на учебната задача.
Детето е готово за училище, ако притежава определени навици за самостоятелност. Може бързо да се преобуе и да се преоблече във физкултурния салон. Може бързо да хапне и да си върне чинията.
Може самостоятелно да отиде до тоалетната и задължително да си измие ръцете след това. Когато се готви за часа, акуратно да подреди учебника и тетрадките си на чина. Това са дреболии, но от това, доколко бързо и качествено се справя с тях детето, зависи отношението на учителя и съучениците му към него.
Детето е готово за училище, ако умее да изпълнява задачи по образец, може правилно да пренесе в тетрадката си най-простата графична декорация, свободно се ориентира в пространството на листа (горе – долу, дясно - ляво).
То използва уверено ножиците и молива, не се уморява да пише в продължение на 10 минути.
Умее да открива приликите и разликите между различните предмети. Умее да прави прости логически връзки между предметите и явленията. Може да обединява предметите в групи на основата на общи признаци. Способно е да запомня информация и да я преразказва.
Детето е готово за училище, ако може да изпълнява не само интересните задачи, но и скучните, рутинните, като например да пише еднакви ченгелчета до края на реда.
В традиционното училище работи предимно простото правило: "Искам не искам – пиша и мълча". Звучи грубовато, категорично, но досега не съм срещала учител в традиционно училище, който ще каже: "Ако не искате, можете изобщо да не пишете".
Детето се учи да прави онова, което точно сега не желае, но трябва. Впрочем, това е необходим за живота навик. На възрастните твърде често им се налага да правят неща, които не желаят, но трябва.
Детето е готово за училище, ако е в състояние да регулира поведението си. Ако е в състояние да седи четиресет минути на едно място. Не да скача от мястото си без разрешението на възрастния, не да излиза от класната стая, ако е недоволно от нещо.
В моя клас имаше едно момче, Ваня. Ваня бягаше. Обиждаше се и бягаше. Защото съм изпитала не него, а друго дете. Защото съм му направила забележка.
Да, има деца, които на "почти седем" притежават необходимата саморегулация на поведението. Но трябва да се ориентираме не по тях, не по статистическото мнозинство, не по съветите на познатите си, а по собственото си дете и неговите възможности.
Детето е готово за училище, ако има устойчива мотивация за учене. Харесва му да научава нови неща. Разбира важността и необходимостта от учението.
Оценява високо статута на ученика. Делово разсъждава каква чанта му трябва, с удоволствие избира канцеларските стоки за училище.
