Все повече млади хора разказват с възторг за символиката и скритите кодове в българската шевица, за нейното значение, за преките доказателства, че сме древен и необикновен народ.
За българската жена везането е било като ритуал, в който е втъкавала надежда, болка, радост и копнежи. Всяка девойка е била учена на този занаят в най-ранна възраст, за да може един ден тя да бродира символите по дрехите си, по тези на мъжа и децата си. Използвали са символи, пропити със сила, като всеки един от тях си имал определено значение и цел.
Това е нещо като наричане, чрез което се втъкават послания към вселената, материализирайки ги в копринен символ, а той от своя страна пазел този, който го носи. Бродерията е като омая, като медитация, чиято монотонност и спокойствие води до активиране на тета вълните в мозъка, чиято честота е 4-7 цикъла в секунда, позволяваща действия под нивото на съзнателния ум. Това е първият етап на сънуването, но в случая наяве.
Ако ви е харесала тази статия, ще се радваме да я споделите!