Историята на приказките от "Хиляда и една нощ"

В летописите на персийската империя на Сасанидите, господствали около 400 години до границите с Китай, както и отвъд великата река Ганг, пише за неин владетел, наричан "най-добрият господар на своето време".

Поданиците му го почитали, съседите се бояли от него, а когато дошъл краят на дните му, той оставил след себе си по-благоденстваща и силна държава, отколкото всеки владетел преди него.

Имал двама синове, които много се обичали, ала законите на империята не позволили на Шахриар, по-големия брат, да управлява заедно с Шахзаман, по-малкия брат. Цели десет години това положение го тревожело, докато не отделил Голяма Татария от Персийската империя и не направил брат си неин владетел.

Султан Шахриар имал жена, която обичал повече от всичко на света и най-голямата му радост била да ѝ дарява прекрасни одежди и скъпоценности. Ала за беда след няколко години случайно открил, че неговата султана подло го мами.

Посрамен и натъжен, той решил да приложи закона и поръчал на великия везир да посече неверницата. Почувствал се толкова нещастен, че почти загубил ума си, затова взел да повтаря, че в дъното на душата си всички жени са лоши, както неговата, стига човек да го разбере, така че колкото по-малко жени има на света, толкова по-добре.

Затова всяка вечер си вземал нова съпруга, а на другата сутрин тя била погубвана от великия везир. Съветникът му изпълнявал това негово нареждане с нежелание, но нямало какво да направи: всяка нощ младата жена, избрана за султана, на сутринта загивала.

Деянията на Шахриар ужасявали хората и в града се чували само писъци и ридания. В една къща баща оплаквал смъртта на дъщеря си, в друга – майка треперела за съдбата на чедото си. Наместо благословиите, с които дотогава обсипвали господаря, сега го проклинали.

Самият велик везир имал две дъщери. По-голямата се казвала Шехеразада , а по-малката – Дунязада. Малката не се отличавала с нищо от връстничките си, но сестра ѝ била невероятно умна и смела.

Освен че нейният баща ѝ осигурил най-добрите учители по философия, медицина, история и изящни изкуства, в цяла Персия нямало по-красива от нея.

Един ден Шехеразада казала на баща си, великия везир:
– Татко, имам към теб една молба. Ще я изпълниш ли?

– Няма да ти откажа нищо, стига да е разумно и справедливо – отвърнал бащата.

– Чуй ме тогава. Искам да променя султана и да отърва девойките и техните майки от ужасната орис, която ги заплашва.

– Прекрасно е намерението ти – рекъл везирът. – И как възнамеряваш да го постигнеш?

– Татко, след като ти си задължен да намираш нова жена на господаря всеки ден, ако ме обичаш, умолявам те да удостоиш и мене с тази чест! – казала Шехеразада.

– Кога оглупя толкова?! – ужасен извикал везирът. – Как ти хрумна такова нещо?! Със сигурност знаеш какво означава една девойка да стане султана.

– Да, мили татко, това ми е добре известно, но не се боя да изпълня намерението си – казала дъщерята. – Ако не успея, чака ме славна смърт, ала ако успея, ще направя голямо добро на хората.

– Дори не си го помисляй – спрял я везирът. – Никога няма да получиш моето съгласие. Когато султанът ме накара да забия кинжал в гърдите ти, ще трябва да му се подчиня. Кой баща би могъл да понесе това? Ако не те е страх от смъртта, поне се бой от скръбта, която ще ми донесеш!

– За втори път те питам, татко: ще изпълниш ли молбата ми? – не се предавала Шехеразада.

– Упорството ти няма граници! – възкликнал везирът. – Може ли толкова твърдо да искаш да намериш смъртта си?!

Ала девойката категорично отказала да се вслуша в думите на баща си и накрая великият везир се отчаял и бил принуден да отстъпи. Със свитосърце отишъл в двореца и осведомил султана, че на следващата вечер ще му доведе Шехеразада.

Султанът посрещнал тази вест с преголямо изумление.
– Как така си решил да пожертваш дъщеря си? – попитал той везира.

– Господарю – отвърнал великият везир, – самата тя го пожела. Мисълта за злочестата съдба, която я очаква, не можа да я спре.

– Да не стане някоя грешка, везире! – рекъл султанът. – Нали знаеш, че самият ти ще трябва да я лишиш от живот? Кълна се – ако тогава не ми се подчиниш, ще платиш с главата си!

– Господарю, ще се подчиня, каквато и да е цената – отвърнал везирът.

– Аз съм баща, но съм и твой поданик.

И султанът се съгласил великият везир да му доведе дъщеря си.
Везирът съобщил тази вест на Шехеразада, която я приела, сякаш била най-желаното нещо на света.

Горещо благодарила на баща си, че ще удовлетвори нейната молба, и като видяла, че е все така съсипан от мъка, казала, че се надява везирът никога да не съжалява, че ѝ е позволил да се омъжи за султана.

После се оттеглила, за да се приготви за срещата, и повикала сестра си Дунязадаа. Когато останали насаме, Шехеразада ѝ казала:

– Мила ми сестричке, моля те да ми помогнеш по един много важен въпрос. Баща ни ще ме отведе в двореца, за да отпразнувам женитбата си със султана. Когато Шахриар ме приеме, ще поискам от него като последна молба да ти позволи да спиш в султанските покои, за да бъдем двете заедно през последната нощ на моя живот. Надявам се, че ще изпълни молбата ми.

Тогава, точно час преди да се развидели, ти трябва да ме събудиш със следните думи: "Сестро, ако не спиш, моля те преди изгрев слънце да ми разкажеш една от твоите прекрасни приказки."

Ще започна да разказвам и дано по този начин отърва хората от ужаса, в който живеят. Дунязада с радост се съгласила да изпълни заръката ѝ.

В обичайния час великият везир завел Шехеразада в двореца и я представил на султана. Когато открил лицето ѝ, Шахриар се изумил от красотата на девойката. Ала понеже видял, че в очите ѝ се спотайва страх, я попитал каква е причината за това.

– Господарю! – отвърнала девойката. – Имам сестра, с която се обичаме безмерно. Позволи ѝ да спи тази нощ в твоите покои, защото това ще бъде последното ни време заедно.

Султанът изпълнил молбата на Шехеразада и пратил да доведат сестра ѝ Дунязада. Час преди да се разсъмне, Дунязада се събудила и извикала:

– Сестро, ако не спиш, моля те преди изгрев слънце да ми разкажеш една от своите прекрасни приказки. За последен път искам да чуя гласа ти!

Шехеразада не отговорила на девойката, а се обърнала към султана с думите:
– Повелителю, мога ли да изпълня молбата на сестра си?

– На драго сърце – великодушно разрешил той.

От този ден нататък Шехеразада не спряла да разказва своите приказки и това продължило хиляда и една нощ.

Из "Още приказки от "Хиляда и една нощ" от издателство "Изток-Запад"