Черепишкият манастир: перлата на Искърското дефиле

"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери…" - Алеко Константинов, из пътеписа "В българска Швейцария"

Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира в уникално красивия Искърски пролом (Искърското дефиле).

Православният манастир е основан по време на управлението на цар Иван Шишман (1371-1395 г.) Днешното си име светата обител получава от белеещите се кости на загинали воини, останали след епична битка на цар Иван Шишман с османлиите. При нахлуването им манастирът е напълно разрушен. Възстановен е през 1660 г.

В манастирския комплекс има множество сгради (две църкви, костница, училище, приемна, къщи, складове...), но най-впечатляваща е старата църква "Свети Георги", която, въпреки многобройните преустройства, е запазила първоначалния си вид, включително и част от стенописите си.

Сегашните постройки на манастира са от XIX век. По време на Възраждането "Успение Богородично" се превръща в просветно средище, в което за известно време намира приют и Софроний Врачански.

Черепишкият манастир "Успение Богородично" е любимо място за почивка на патриарха на българската литература. Тук Иван Вазов написва разказа "Една българка".

Да разгледаме!