Анна Пуц: три стихотворения

Представяме ви три стихотворения от Анна Пуц. Тя е един от участниците в Творческа Академия "Заешка дупка", която се проведе между 23 септември и 8 декември 2019 г.

На предела

Стоя на предела –
там, където свършват думите
и започва това,
което се крие зад тях.
Там, където свършва разумът
и започва нещо друго –
хаос
или свобода?
Стоя на предела
между черно-белите петна
на моя свят
и разноцветните
на твоя.
Там, където се прекъсват
множеството крехки нишки
и остава само
най-здравата,
незрима,
нетленна
и неразрушима.

***

Два свята

Филистери пълнят търбуси –
разчекнали уста
самодоволно се наливат
с квинтесенцията на живота.
А бардове витаят в ефира
с вятърничави сърца
и възторжено преследват
извечната скрита мистерия.
И всичко на този свят
си тече канонично –
разделени са плът и дух,
тези долу
и онези горе.
Небе и земя
не могат да се слеят.

***

Като себе си

Пиши като себе си
ми дават съвет,
собствен стил и почерк
трябва да развиеш.
Като себе си, но коя от всичките?
Жена, любима,
бездетна съпруга,
пророчица, сибила
самотен вик в пустиня,
обречена на словото,
сънуваща думи
насън и наяве,
аз плача от безсилие
бясна от копнеж
една душа да обновя,
поне една.
И уча се да пиша с мисъл,
но да сея чувство,
да бъда аз,
от примеси очистена
ясен и разпознаваем глас
и мойта правда да е правда,
когато най-накрая се науча
от центъра на любовта да пиша,
тогава ще ми вярват,
тогава е магия.