15 мъдри цитата от "Железният светилник"

Романът "Железният светилник" е първата книга от известната тетралогия на Димитър Талев ("Железният светилник", "Илинден", "Преспанските камбани" и "Гласовете ви чувам"), публикуван през 1952 г.

В него са отразени българските борби за политическа и църковна независимост. Талев пише романа по време, когато семейството му и той самият са изселени в Луковит.

Нека си припомним 15 страхотни цитата от "Железният светилник".

1. "Такава една чудна и толкова хубава бъркотия е животът!"

2. "Никога ли не случва да се напълни човешкото сърце догоре с радост и да не гори, да не боли - редом с радостта, която идва, и тъгата, неутолимият копнеж по нещо загубено или непостигнато?"

3. "Човек не бива и не може да живее само за себе си."

4. "Което човек не може да види с очите си и да чуе с ушите си, намира го с душата си."

5. "Само с женска сила може да се надвие мъжката сила и упоритост, тя е като водата за огъня."

6. "А който се отдели от народа, ще остане сам и никой нема да го слуша."

7. "Радостта крепи и лекува."

8. "Имаше едно кътче в неговото сърце, заето от другата, и той не можеше да я прогони оттам. Едно кътче, но то като болка обхващаше, владееше цялото му същество."

9. "Народ сирак сме ние и като не можем сами да си свършим работа, никой нема да ни помогне."

10. "- Не, не е от това. Не съм настинал. Тука - посочи той гърдите си, - Тука нещо се скъса."

11. "Който еднаж е вкусил от духовна храна и е изпитал нейната сладост, той вечно жадува за нея и я търси."

12. "По-лесно е да вървиш по правия път, колкото и да е върл и стръмен…"

13. "Щом си слаб и се боиш от людете, тогава те стават по-зли."

14. "Мъката разяжда човека…"

15. "Но понякога човек взема думите на истината, за да покрие с тях една неистина."